30 ноември 2016

Ходеща медитация

По книгата на Тик Нят Хан 
"Без кал няма лотоси"

Съществуват различни видове медитация - чрез съсредоточаване върху дишането, върху свещ, с броене, съзерцание, концентрация, трансценден-тална и пр. При повечето от тях се препоръчва уединение и заемане на определена поза. Прекарвате 15-20 минути, откъснати от света.

При Ходещата медитация на виетнамския дзен будист Тик Нят Хан тя се съчетава с ежедневната ни практика на придвижване от едно място до друго. Практично, нали?

Следва откъс от последната книга на автора "Без кал няма лотоси".

=  =  = 

В ежедневието си сме свикнали да препускаме. Търсим спокойствие, успехи и любов и постоянно тичаме, а стъпките ни са поредното средство за бягство от настоящето. Животът обаче е само в този миг; покоят е само в този миг. Да направите крачка, да потърсите убежище в стъпките си, означава да спрете да бягате. За онези от нас, които са свикнали постоянно да бягат, би било революция да стъпят и да спрат да бягат. Когато правим крачка, ако знаем как, покоят идва още в мига, в който нозете ни докоснат земята. Жалко би било да оставим цял ден да отмине, без да се насладим на стъпките си върху нея.

Вдишването обикновено е малко по-кратко от издишването. Докато вдишвате, можете да направите две крачки и да кажете: „Пристигнах, пристигнах“. Докато издишвате, можете да направите три крачки и да кажете: „У дома съм, у дома съм, у дома съм“. Това означава, че сте у дома в Настоящето, където можете да се докоснете до всички чудеса на живота. Би трябвало да можем да вървим с голяма нежност и щастие по тази красива планета. „Пристигнах, у дома съм“ не е декларация, а практика. Позволете си да се потопите дълбоко в Настоящето, защото животът е възможен само тук и сега и вие знаете, че сте способни да се докоснете до него тук и сега.

Може да сме изгубили свободата и независимостта си. Може да сме позволявали да ни избутват и издърпват далеч от настоящето. Сега трябва да се противопоставим на привичната енергия, която ни тласка към бягство. Трябва да върнем независимостта и свободата си, за да ходим като свободни хора по Земята. Свободата не означава политическа свобода. Тя означава свобода от миналото и бъдещето, от тревогите и страховете ни. Всяка стъпка може да бъде нашето освобождение. Съпротивляваме се и не позволяваме повече да ни отвличат. Искаме да бъдем свободни, защото знаем, че без свобода щастието и покоят са невъзможни. Буда казва, че свободата и стабилността са двете характеристики на нирвана. Представете си човек, който няма стабилност и свобода. Той никога няма да бъде щастлив. Това ходене ни помага да изградим стабилност и свобода, които да ни донесат благополучие и щастие.

Нека стъпките ви следват дъха, а не обратното. Дишането ви трябва да бъде естествено, а не напрегнато. Ако докато вдишвате, дробовете ви искат две крачки, направете точно две крачки. ако се чувствате по-добре с три крачки, дайте си три крачки при вдишване. Когато издишвате, слушайте дробовете си. Ако почувствате, че искате да направите още една крачка, направете я. Всяка стъпка трябва да бъде приятна.

Понякога е добре за практикувате в парк или друго красиво, тихо място. Това подхранва духа и укрепва осъзнатостта. Ходим бавно, но не прекалено, за да не бием на очи и да смущаваме околните. Това е своего рода невидима практика. Можем да се наслаждаваме на природата и на собственото си спокойствие. Когато видим нещо, което искаме да докоснем с осъзнатостта си - синьото небе, хълмовете, дърво или птица - просто спираме, но продължаваме да вдишваме и издишваме осъзнато.

Упражнявайте се да спирате, докато ходите. Ако се научите да го правите, ще можете да спирате и сред другите си ежедневни занимания, независимо дали чистите кухнята, поливате градината или закусвате.

Ако страдате от депресия, тя няма да си иде, докато не се научите да спирате. Живели сте по начин, който е подпомогнал депресията. Бягали сте, не сте си давали време за почивка, за да се отпуснете и да изживеете дълбоко ежедневието си. Всекидневното отделяне на време за осъзнато ходене може да ви помогне. Подредете живота си така, че да ходите осъзнато всеки ден. Добре е да го правите сами, но също така можете да практикувате ходеща медитация със сангха, за да получите нейната подкрепа. Можете да помолите приятел да дойде с вас или да хванете за ръка някое дете.

Би трябвало да можем да практикуваме осъзнато дишане и ходене навсякъде - у дома, на работното място, в училище, в болницата, даже в Конгреса. Преди няколко години предложихме обучение за конгресмени в столицата Вашингтон и сега някои от тях могат да практикуват ходеща медитация в Капитолия.

Докато вървите към автобусната спирка или отивате от една стая в друга, превърнете процеса в ходеща медитация. Дори около вас да е пълно с шум и вълнения, пак можете да ходите в ритъм със собственото си дишане. Даже и в хаоса на големия град можете да ходите спокойно, щастливо и с вътрешна усмивка. Това означава да живеете пълноценно всеки миг и всеки ден от живота си. Възможно е.

Ходенето при тази медитация е ходене за удоволствие от самото ходене. Не се водите от желание да стигнете някъде. Наслаждавате се на всяка крачка, която правите. Всяка стъпка ви връща у дома, Тук и Сега. Истинският ви дом е Настоящето, защото животът е възможен само в Този миг, само на Това място, само Тук и Сега. Всяка крачка трябва да ви напътства към покоя, към Настоящия момент.

Според учителя Линджи чудото не е да ходиш по вода или във въздуха, а да ходиш по Земята. Ходете така, че да бъдете истински живи и да намерите радост и щастие. Това е чудото, на което всеки е способен. Аз го правя всеки път, когато ходя, и вие също можете да го правите. С помощта на осъзнатост, концентрация и проникновение всяка ваша крачка по Земята се превръща в чудо. 


Вижте от същия автор: Всеки трябва да практикува съзнателност и Четирите аспекта на любовта

 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар