24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 5 - Мястото на Сърцето

Ученик: Но аз съм чувал един Светец да говори за това, че неговото духовното възприятие е чувствано на мястото между веждите.
Махарши: Както казах, ние говорим за върховната и съвършена Реализация, която е отвъд отношението субект-обект. Когато това бъде осъществено, няма значение къде се усеща духовното възприятие.
У: Но въпросът е кой от следните два възгледа е правилен: (1) че центърът на духовното възприятие е мястото между веждите или (2) че той е сърцето.
М: Като практика можеш да се концентрираш между веждите. Тогава това би било бхавана или съзерцание с помощта на ума; докато върховното състояние на анубхава или Реализация. Това, с което ти ставаш напълно отъждествен и в което твоята личност е напълно разтворена, е отвъд ума. Тогава не може да има възприет център, преживян от теб като субект, който е различен и отделен от него. 
У: Бих искал да поставя въпроса си по малко по-различен начин. Може ли да се каже за мястото между веждите, че е седалище на Себето?
М: Ти приемаш, че Себето е абсолютният източник на съзнанието и че то съществува в еднаква степен по време на всичките три състояния на ума. Но виж какво се случва, когато при човек в медитация надделее дълбокия сън. Като първи симптом на съня главата му започва да клюма, което обаче не може да се случи ако Себето беше разположено между веждите или където и да е другаде из главата.
Ако по време на сън преживяването на Себето не се усеща между веждите, въпросното място не може да бъде наречено седалище на Себето без това да предполага, че последното често изоставя собственото си местоположение, което е абсурдно.
Факт е, че садхака може да има своето възприятие във всеки център или чакра, в който той концентрира своя ум. Но това не е причина въпросното място да стане ipso facto седалище на Себето.
У: След като Шри Бхагаван твърди, че Себето може да функционира във всеки един от центровете или чакрите, докато неговото седалище е в сърцето, не е ли възможно чрез практикуване на интензивна концентрация или дхяна в междувеждието това място да се превърне в обител на Себето?
М: Докато съсредоточаването чрез фиксиране на място с цел контролиране на твоето внимание е просто стадий от практиката, всяко размишляване за обителта на Себето би било единствено спекулация. Ти разглеждаш себе си като субект, като виждащия, а мястото, на което приковаваш вниманието става възприетия обект. Това е просто бхавана. Когато, обаче, видиш самия Виждащ, ти се потапяш в Себето, ти ставаш едно с него; това е Сърцето.
У: Тогава препоръчителна ли е практиката на съсредоточаване в междувеждието?
М: Окончателният резултат от практиката на какъвто и да е вид дхяна е, че обектът, върху който садхака приковава ума си, престава да съществува като отделен от субекта. Те (субектът и обектът) се превръщат в единственото Себе; и това е Сърцето.
Практикуването на съсредоточаване в центъра между веждите е един от начините да се упражнява садхана; по този начин мислите биват ефикасно управлявани през това време. Причината за това е следната: всяка мисъл представлява външно ориентираната дейност на ума; и мисълта, още от първия момент, следва „погледа”, бил той физически или умозрителен.
Трябва, обаче, да се отбележи, че садхана, при която практикуващият съсредоточава вниманието си в междувеждието, трябва да бъде придружена от джапа. След физическото око следващото по важност що се отнася до контрола или смущаването на ума е физическото ухо. След окото на ума (умствената представа за предмета) следващо по важност е ухото на ума (умственото произнасяне на слово), чрез което или се контролира и следователно се подсилва ума или се разконцентрира и така се разсейва. Следователно, докато съсредоточаваш вниманието си върху определен център, например междувеждието, ти трябва да практикуваш умственото произнасяне на нама (име) или мантра (свещена сричка или срички). В противен случай бързо ще изгубиш вниманието си към обекта на съсредоточаване.
Практиката на садхана, както е описана по-горе, води до отъждествяването на Името, Думата или Себето - наречи го както искаш - с центъра, избран за целите на дхяна. Чистото Съзнание, Себето или Сърцето, е крайното Осъществяване.
У: Защо Шри Бхагаван не ни наставлява да практикуваме съсредоточаване в някой определен чакра център?
М: В Йога шастрите се твърди, че обителта на Себето е сахасрара или мозъка. В Пурушасукта е заявено, че това седалище е Сърцето. За да дам възможност на садхака да се изплъзне от съмнението, аз му казвам да тръгне по „нишката” или по следата на „аза” или чувството „аз съм” и да го проследи до източника му. Първо, защото е невъзможно за който и да било да има някакво съмнение относно съществуването на неговата „аз-мисъл”; и второ, защото независимо от това каква садхана е възприета, крайната цел е осъзнаване на източника на чувството „аз съм”, който е първичната основа на твоето възприятие.
Следователно, ако практикуваш атма вичара, ти ще достигнеш Сърцето или Себето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар