24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 8 - Покой и щастие

Ученик: Как мога да постигна покой? Струва ми се, че не го постигам посредством вичара (себеизследване).
Махарши: Покоят е твоето естествено състояние. Умът е този, който покрива естественото състояние. Твоята вичара е само на равнището на ума. Изследвай какво е умът и той ще изчезне. Няма такова нещо като ум, отделен от мисълта. Въпреки това, заради възникването на мисълта ти допускаш нещо, от което тя произлиза и го наричаш ум. Когато вникнеш, за да проучиш какво е то, разбираш, че няма такова нещо. Когато умът е изчезнал, ти осъзнаваш вечния покой.
У: Понякога, чрез поезия, музика, джапа (повторение на мантра), бхаджана (пеене на песни във възхвала на Бог), съзерцанието на красиви пейзажи, четенето на духовни стихове и т.н., човек започва да изпитва истинско чувство за единение. Дали това чувство за дълбок блажен покой (където индивидуалният аз няма място) е същото като навлизането в сърцето, за което Бхагаван говори? Ще доведе ли тази практика до по-дълбоко самадхи (абсорбиране в Себето) и накрая до цялостно възприятие на Реалното?
М: Щастие има, когато на ума бъдат представени приятни неща. Това е щастието, присъщо за Себето; няма друго щастие. При това, то не е чуждо и далечно. Ти се потапяш в Себето в случаи, които смяташ за приятни; това потапяне води до непороденото блаженство. Съвкупността от идеите, обаче, е отговорна за приписването му на други неща или събития, докато всъщност това блаженство е вътре в теб. В тези случаи ти се гмуркаш в Себето, макар и несъзнателно. Ако го направиш съзнателно с убедеността, идваща от преживяването, че си тъждествен с щастието, което е самото Себе, единствената Реалност, наречи това Реализация. Искам да се потопиш съзнателно в Себето, тоест в сърцето.

Евангелието на Махарши - Съдържание

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam


 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар