24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 7 - Гуру и Неговата Милост

Ученик: Какво е гуру крипа (милостта на Гуру) и как тя води до Себереализация? 
Махарши: Гуру е Себето... В живота си понякога човек остава незадоволен, и, тъй като не е доволен от това което има, започва да търси утоляване на желанията си чрез молитви към Бог и т.н. Умът му постепенно бива пречистен, докато закопнее да познае Бог, като търси повече Неговата милост, отколкото удовлетворяване на своите светски желания. Тогава Божествената милост започва да се проявява. Бог придобива формата на Гуру и се явява пред поклонника, учи го на Истината и най-вече пречиства ума му с присъствието си. Така умът на поклонника добива сила, която му позволява да се обърне навътре. Той бива допълнително пречистен посредством медитация и остава в пълен покой без каквото и да било вълнение. Тази тиха необятност е Себето.
Гуру е едновременно „вън” и „вътре”. „Отвън” той кара ума да се обърне навътре; „отвътре” Той изтегля ума към Себето и съдейства за неговото утихване. Това е гуру крипа. Няма разлика между Бог, Гуру и Себето.
У: В Теософското Дружество медитират с цел да открият Учители, които да ги наставляват.
М: Учителят е вътре. Целта на медитацията е да изкорени погрешната идея, че Той е единствено отвън. Ако Той беше странник, когото ти очакваш, Той е обречен да изчезне рано или късно. Каква е ползата от такова преходно съществуване? Но докато мислиш, че си отделен или че си тялото, Учителят „отвън” ще ти е необходим и Той ще ти изглежда, че има тяло. Когато погрешното отъждествяване на Себето с тялото бъде премахнато, ще бъде разкрито, че Учителят не е нищо друго освен Себето.
У: Ще ни помогне ли Гуру да познаем Себето чрез посвещение и т.н.?
М: Нима очакваш Гуру да те държи за ръката и да шепне в ухото ти? Може би си представяш, че Той е това, което си ти самият. Понеже ти смяташ, че имаш тяло, допускаш, че Той също е въплътен, за да свърши нещо веществено за теб.
Неговата дейност е вътре, в сферата на духа. 
У: Как Гуру може да бъде открит?
М: Иманентният Бог от състрадание към предания поклонник чрез Неговата милост се проявява в зависимост от степента на развитието му. Поклонникът си мисли, че Той е човек и очаква взаимоотношения като между две физически тела. Но Гуру, който е въплътеният Бог или Себе, работи отвътре, помага на човек да прозре погрешните си възгледи и го води по правилния път, така че поклонникът да осъзнае Себето вътре.
У: Какво тогава се изисква от един поклонник?
М: Единственото, което той трябва да прави, е да действа в съгласие с думите на Учителя и да работи вътре. Учителят е едновременно „вътре” и „вън”, така че Той създава условия да те насочи навътре и в същото време подготвя „вътрешността”, за да те дръпне към Сърцевината. Така Той дава тласък „отвън” и тегли „отвътре”, за да бъдеш фиксиран в Сърцевината.
Ти си мислиш, че светът може да бъде покорен благодарение на твоите усилия. Когато се разочароваш от външното и бъдеш насочен навътре, ти чувстваш: „О! Има Сила по-Висша от човека!“ Егото е като много силен слон, който може да бъде овладян само от не по-малко мощния лъв, който в този случай е именно Гуру. Дори само видът му прави слоноподобното его да трепери и да чезне.
Скоро ти ще разбереш, че твоето великолепие се намира там, където ти не съществуваш. За да достигнеш това състояние, ти трябва да се отдадеш. Тогава Учителят разбира, че си в състояние да получаваш наставления и започва да те обучава.
У: Как е възможно тишината на Гуру, който не дава посвещение и не извършва друго веществено действие, да бъде по-могъщо от Неговата дума и т.н.? По какъв начин тази тишина е по-добра от изучаването на свещените текстове?
М: Тишината е най-ефективната дейност. Независимо колко дълбоки и изразителни са текстовете, те се провалят що се отнася до ефективността. Гуру е тих, а неговата Милост е всепроникваща. Тази тишина е по-дълбока и по-изразителна от всички свещени писания накуп.
У: Но възможно ли е поклонникът да придобие щастие?
М: Поклонникът се отдава на Учителя, а това означава, че той не запазва дори и следа от своята индивидуалност. Ако отдаването е тотално, чувството за „аз“ напълно изчезва и тогава не може да има страдание или тъга.
Вечното Битие не е нищо друго освен щастие. Тази истина идва като откровение. 
У: Как бих могъл да придобия Милост?
М: Милостта е Себето. Тя също не следва да бъде придобита; достатъчно е да знаеш, че тя съществува.
Слънцето не е друго освен светлина. То не съзира тъмнина. И все пак ти говориш за това как тъмнината отстъпва при наближаването на изгрева. По същия начин невежеството на поклонника, подобно на нощна сянка, се изпарява пред взора на Гуру. Ти си заобиколен от слънчева светлина, но все пак, ако искаш да видиш слънцето, трябва да се обърнеш към него и да го погледнеш. По същия начин Милостта, макар че е тук и сега, бива разкрита от теб чрез правилен подход.
У: Не е ли възможно Милостта да ускори съзряването у търсещия? 
М: Остави всичко на Учителя. Отдай Му се безрезервно.
Едно от следните две неща трябва да бъде направено: или се отдай, тъй като съзнаваш своята неспособност и се нуждаеш от помощта на по-висша сила, или изследвай причината за страданието, намери Източника и така се разтвори в Себето. Който и да е от тези два пътя ще те освободи от страданието. Бог или Гуру никога не изоставя поклонника, който се е отдал.
У: Какъв е смисълът на преклонението пред Гуру или Бог?
М: Преклонението символизира утихването на егото и означава разтварянето в Източника. Бог или Гуру не могат да бъдат измамени чрез коленопреклоничество, поклони и прострации. Той вижда дали егото е там или не.
У: Дали Бхагаван би ми дарил малко прасад (осветена храна) от Своята маса като знак за Неговата Милост?
М: Храни се без чувството че ядеш. Тогава това, което ядеш, се превръща в прасад на Бхагаван.
У: Грамотният човек не е ли по-квалифициран за Просветление, в смисъл, че не се нуждае от гуру крипа?
М: Дори ученият човек трябва да се преклони пред неграмотния мъдрец. Неграмотността е невежество, а образованието е научено невежество. И двамата са несъзнателни що се отнася до истинската цел. Мъдрецът е несъзнателен в различно отношение, тъй като за Него няма „друг”.
У: Милостта на Гуру не се ли печели чрез поднасяне на подаръци? Не е ли това причината гостите да поднасят подаръци на Бхагаван?
М: Защо носят подаръци? Нима аз ги искам? Дори да ги откажа, те ми ги тикат в ръцете! Защо? Не е ли това като да хвърляш стръв, за да хванеш риба? Нима въдичарят желае да ги нахрани? Не, той желае да се нахрани с рибата!
У: Вярна ли е Теософската идея, според която преди да постигне мокша (освобождение), човек трябва да е минал през всички посвещения в неговите предишни животи?
М: Онези, които постигат мокша в рамките на един живот, трябва да са преминали през всички посвещения в техните предшестващи съществувания.
У: Теософията твърди, че всички джнани (мъдреци), след смъртта им, трябва да изберат между четири или пет вида дейност, не непременно в рамките на този свят. Какво е мнението на Бхагаван?
М: Някои от тях може поемат такава работа, не всички.
У: Вижда ли Бхагаван братството на невидимите Риши (мъдреци)? 
М: Ако са невидими, как да ги видя?
У: В съзнанието.
М: В Съзнанието няма нищо външно. 
У: Мога ли да ги осъзная?
М: Ако осъзнаеш своята собствена Реалност, тогава тази на Ришите и на Учителите също ще ти се изясни. Има само един Учител и това е Себето. 
У: Съществува ли прераждане?
М: Прераждането съществува само докато има невежество. Всъщност няма никакво прераждане, нито сега, нито преди. Нито пък ще има прераждане от тук нататък. Това е истината.
У: Способен ли е един йоги да узнае предишните си животи?
 М: Нима познаваш настоящия си живот, та желаеш да знаеш за миналия? Открий настоящето, тогава останалото ще последва. Дори с настоящото ти ограничено знание страдаш толкова много; защо тогава да се натоварваш с още знания? За да страдаш още повече ли?
У: Използва ли Бхагаван свръхестествени сили, за да накара другите да осъзнаят Себето, или самият факт на Реализацията на Бхагаван е достатъчен за това?
М: Духовната сила на Себереализацията е далеч по-мощна от употребата на всякакви свръхестествени способности. Тъй като в Мъдреца няма его, за него няма „други”. Коя е най-голямата награда, с която би могъл да бъдеш удостоен? Това е щастието, а то се ражда от покоя. Покоят може да царува само там, където няма тревога, а тя се дължи на мислите, които се пораждат в ума. Когато самият ум отсъства, ще има съвършен покой. Докато умът не бъде унищожен, човек не ще има покой и няма да бъде щастлив. А докато той самият не е щастлив, той не може да предава щастие на „други”. Обаче тъй като за Мъдреца, който няма ум, няма „други”, самият факт на Неговата Себереализация е достатъчен, за да прави „другите” щастливи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар