24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 1 - Работа и отрeчение

Ученик: Коя е най-висшата цел в духовното преживяване на човека? 
Махарши: Себереализацията.
У: Способен ли е един семеен човек да реализира това Себе?
М: Разбира се. Семеен или не, човек може да осъзнае това Себе; защото Това е тук и сега. Ако не беше така, а беше постижимо чрез някакво усилие в определен момент, както и ако беше ново и трябваше да се придобива, то не би си струвало да се преследва. Защото това, което не е естествено, не е и вечно. Но аз казвам, че това Себе е тук и сега и самo едно.
У: Куклата от сол, гмуркаща се в морето, няма да бъде защитена от дъждобран. Този свят, в който трябва да се трудим от сутрин до вечер, е подобен на океана. 
М: Да. Умът е дъждобранът.
У: Тогава нали може човек, дори и да е зает с работа, да е свободен от желание и да е способен да запази уединението си? Ежедневните житейски задължения не оставят достатъчно време за медитация и дори за молитва.
М: Да. Работата, извършена с привързаност е окова, докато работата, извършена с непривързаност не влияе на вършителя. Дори когато работи, той е в уединение. Да изпълняваш внимателно задълженията си е истинският намаскар... а да пребиваваш в Бог е единствената истинска асана.
У: Не трябва ли да се откажа от дома си?
М: Този въпрос нямаше да възникне, ако съдбата ти беше такава. 
У: Тогава защо вие напуснахте дома си, когато бяхте млад?
М: Всичко се случва по Божията повеля. Начинът, по който човек се държи в този живот, е предопределен от неговата прарабдха.
У: Редно ли е да посветя цялото си време на търсенето на Себето? Ако това е невъзможно, не трябва ли просто да съм тих?
М: Ако можеш да съблюдаваш тишина, без да се захващаш с нещо друго, това е много добре. Ако не си способен на това, каква ще е ползата да се опитваш да бъдеш тих що се отнася до реализацията? Докато за човек е предопределено да бъде деен, нека той не изоставя опитите да осъзнае Себето.
У: Настоящите действия на човек влияят ли на следващите му прераждания?
М: Нима си роден сега? Защо мислиш за други раждания? Фактът е, че няма нито раждане, нито смърт. Остави на онзи, който е роден, да мисли за смъртта и да се оправдава с това!
У: Можете ли да ни покажете мъртвите?
М: Ти познаваше ли своите роднини преди раждането им, за да имаш претенции да ги познаваш след смъртта им?
У: Как се справя един грихастха що се отнася до мокша? Необходимо ли е той да приеме живота на просяк, за да постигне освобождение?
М: Защо мислиш, че си грихастха? Подобни мисли, например, че си саннясин, ще те преследват дори ако наистина се скиташ като саннясин. Независимо дали продължаваш живота си в семейството или се отказваш от него и отиваш в гората, твоят ум те преследва. Егото е източникът на мисълта. То създава тялото и света и то те кара да мислиш, че си грихастха. Ако се откажеш от светския живот, егото просто ще замени мисълта за грихастха с тази за санняса и обкръжението на семейството с това на гората. Но умствените препятствия винаги стоят на пътя ти. Те дори нарастват неимоверно в новото обкръжение. Смяната на средата не е от полза. Единственото препятствие е умът; той трябва да се преодолее, без значение дали у дома, или в гората. Ако можеш да направиш това в гората, защо да не можеш да го направиш у дома? Следователно, защо е нужно да сменяш средата? Можеш да положиш усилия дори сега, независимо от средата.
У: Възможно ли е човек да се наслаждава на самадхи, докато е зает със светска работа?
М: Пречката е чувството „Аз работя“. Запитай се „кой работи?“ Помни кой си. Тогава работа не ще те ограничава, а ще се случва автоматично. Не се насилвай нито да работиш, нито да отхвърляш работата; твоето усилие е ограничението. Което е писано да стане, ще стане. Ако съдбата е отредила да не работиш, не ще подхванеш работа, дори да я търсиш; ако си обречен да работиш, не ще бъдеш способен да го избегнеш; ще бъдеш принуден да се заемеш с работата. Така че остави нещата в ръцете на висшата сила; ти не си способен да отказваш или да предприемаш по свой собствен избор.
У: Вчера Бхагаван каза, че докато човек се занимава с търсенето на Бог „вътре“, „външната“ работа ще продължава несъзнателно. За Шри Чайтаня казват, че по време на проповедите му той наистина е търсел Кришна (Себето) вътре, напълно забравял тялото си и продължавал да говори единствено за Кришна. Това повдига съмнение дали работата може да бъде безопасно оставена на самотек. Не трябва ли човек да обръща частично внимание на физическата работа?
М: Всичко е Себето. Ти отделен ли си от Себето? Или пък, може ли работата да продължава без Себето? Себето е вселенско: така че всички действия ще продължат независимо дали се мъчиш да ангажираш вниманието си с тях или не. Работата ще продължава от само себе си. Затова и Кришна казва на Арджуна, че не е нужно да се безпокои за убийството на Кауравите; те вече са били убити от Бог. Не му е влизало работата да решава дали да извършва дейност и да се тревожи за това, а да позволи на собствената си природа да изпълни волята на висшата сила.
У: Но работата може да пострада, ако не й обръщам внимание.
М: Да обръщаш внимание на Себето означава да обръщаш внимание на работата. Понеже се отъждествяваш с тялото, ти си мислиш, че тази работа се върши от теб. Но тялото и неговите дейности, включително тази работа, не са отделни от Себето. Какво значение дали обръщаш внимание на работата или не? Представи си, че ходиш от едно място до друго място: ти не обръщаш внимание на стъпките, които правиш. Въпреки това след време разбираш, че си достигнал целта. Виждаш как ходенето се случва без да му обръщаш внимание. Това важи и за всички други видове работа.
У: В такъв случай това наподобява на ходене на сън.
M: Наподобява сомнамбулизъм? Несъмнено. Когато едно дете спи дълбоко и неговата майка го храни, то приема храната също както когато е в будно състояние. Но на следващата сутрин то казва на майката „Мамо, аз не ядох миналата вечер“. Майката и другите знаят, че то се е хранило, но то казва, че не е; то не е било съзнателно. Въпреки това, действието се е случвало. 
Пътник в колесница се унася в дрямка. Биковете се движат, стоят неподвижно или са разпрегнати по време на пътешествието. Той не знае за тези събития, но след като се събуди, открива, че се е озовал на различно място. През цялото време той е бил блажено невеж относно случилото се по пътя, но независимо от това пътешествието е завършило. По подобен начин стоят нещата със Себето на човек. Винаги будното Себе може да бъде сравнено с пътника, заспал в колесницата. Будното състояние е движението на биковете; самадхи е техният покой (защото самадхи означава джаграт-сушупти, или с други думи, човек е осъзнат, но не се ангажира с действието; биковете са впрегнати, но не се движат); сънят е разпрягането на биковете, защото е налице пълно затишие на дейността, съответстващо на освобождаването на биковете от впряга.
Или вземи друг пример с киносалона. Сцени биват прожектирани на екрана по време на филма. Движещите се картини обаче не въздействат на екрана и не го променят. Зрителят гледа картините, а не екрана. Те не могат да съществуват отделно от екрана, но екранът бива игнориран. Така по същия начин Себето е екранът, на който картините, действията и т.н. се случват. Човек съзнава последните, но не съзнава първото и същественото. По същия начин светът на картините не е отделен от Себето. Независимо дали човек съзнава екрана или не, действията продължават да се случват.
У: Но в киното има оператор!
М: Представлението в киносалона е възможно благодарение на неща, които не притежават съзнание. Осветлението, картините, екрана и т.н. са несъзнаващи и затова се нуждаят от оператор, от съзнаващ агент. От друга страна, Себето е абсолютно съзнание и следователно е самодостатъчно. Не може да има оператор, отделен от Себето.
У: Не бъркам тялото с оператора, а имам предвид думите на Кришна от 61-ия стих, глава XVIII от Бхагавадгита.[1]
М: Функциите на тялото, изискващи оператор са идеи, родени в ума; тъй като тялото е джада или несъзнаващо, е необходим съзнаващ оператор. Понеже хората си мислят, че са дживи, Кришна казва, че Бог се намира в сърцето, подобно на оператор на дживите. Фактически няма джива и няма оператор, който е все едно извън нея; Себето обема всичко. То е екранът, картините, зрителят, актьорите, операторът, светлината, театърът и всичко останало. Да бъркаш Себето с тялото и да въобразяваш себе си като действащ наподобява на това зрителят да се смята за актьор в кино-прожекцията. Представи си актьорът да попита дали е възможно да изиграе сцена без екрана! Същият е случаят с човек, който мисли за своите действия като отделни от Себето.
У: От друга страна, това е като да поискаш от зрителя да участва в кино представлението. Значи трябва да се научим да ходим спейки!
М: Действията и състоянията се случват според гледната точка. Гарванът, слонът, змията - всеки от тях използва един орган за две различни цели. С едно око гарванът вижда и в двете посоки; за слона хоботът служи едновременно като ръка и като нос, а змията вижда и чува с очите си. Независимо дали ще кажеш, че гарванът има око или очи, или дали ще смяташ хобота на слона за „ръка“ или „нос“, или пък ще наречеш очите на змията уши, това означава едно и също. По подобен начин за джнани да спиш будувайки и да будуваш спейки или да сънуваш спейки и да сънуваш будувайки, е едно и също нещо.
У: Но ние трябва да управляваме физическо тяло в един физически свят на будност! Ако заспим, докато работата се случва, или ако се опитваме да работим спейки, работата ще се обърка.
М: Сънят не е невежество, той е най-чистото състояние на човек; будното състояние не е знание, то е невежество. Има пълно осъзнаване на съня и тотално игнориране на будността. Твоята истинска природа обхваща двете и отива отвъд тях. Себето е отвъд знанието и невежеството. Състоянията на сън, съновидение и будуване са само форми, преминаващи пред Себето: те протичат независимо дали ги съзнаваш или не. Това е състоянието на джнани, в който преминават състоянията на самадхи, будност, сън и дълбок сън, подобно на биковете, които се движат, стоят, или биват разпрягани, докато пътникът спи. Тези отговори са от гледната точка на един аджнани; в противен случай подобни съмнения не биха възникнали.
У: Разбира се, те не могат да възникнат за Себето. Кой би бил там, за да пита? Но за съжаление, аз все още не съм реализирал Себето!
М: Именно това е препятствието, което стои на пътя ти. Трябва да се отървеш от представата, че си аджнани и тепърва трябва да реализираш Себето. Ти си Себето. Имало ли е въобще момент, в който да не съзнаваш Себето?
У: Значи трябва да експериментираме в будуването спейки... или в сънуването будувайки?
М: (Смее се)
У: Аз съм съгласен, че физическото тяло на човек, потопено в самадхи като резултат от непрекъснато „съзерцание“[2] на Себето, може да стане неподвижно поради това. То може да е както дейно, така и бездейно. Умът, който се намира в подобно „съзерцание“, не ще бъде повлиян от движенията на тялото и от сетивата; нито пък безпокойството на ума е предвестник на физическа дейност. Докато друг човек твърди, че физическата дейност непременно предотвратява самадхи или непрекъснатото „съзерцание“. Какво е мнението на Бхагаван? Вие сте живо доказателство на моето твърдение.
М: И двамата сте прави: ти имаш предвид сахаджа нирвикалпа самадхи, а другият има предвид кевала нирвикалпа самадхи. Във втория случай умът е потопен в светлината на Себето (докато в дълбокия сън умът се намира в тъмнината на невежеството); субектът прави разлика между самадхи и дейността след събуждане от самадхи. Нещо повече - дейността на тялото, на зрението, на жизнените сили и на ума, както и разпознаването на обекти - всичко това са препятствия за онзи, който се опитва да реализира кевала нирвикалпа самадхи. В сахаджа самадхи, обаче, умът бива разтворен в Себето и изчезва. Така разликите и ограниченията, споменати по-горе, вече не са налице. Дейностите на такова същество наподобяват храненето на сънливо дете - процес, който е възприемаем за страничния наблюдател, но не и за самото дете. Пътникът, спящ в движещата се колесница, не съзнава движението й, защото умът му е потопен в тъмнина. Сахаджа джнани обаче остава несъзнаващ по отношение на своите телесни дейности, защото умът му е мъртъв след разтварянето му в екстаза на чидананда (блаженството на Себето).
Умът на Мъдреца, който е реализирал Себето, е напълно унищожен. Той е мъртъв. Но за страничния наблюдател, той може да изглежда че притежава ум, също както и един мирянин. Ето защо в Мъдреца „азът“ има само привидна, „обективна реалност“. Всъщност обаче, той не притежава нито субективно съществуване, нито обективна реалност.

[1] „Бог, о Арджуна, обитава Сърцето на всяко същество и чрез Своята измамна сила върти в кръг всички същества, все едно са сложени в машина“.
[2] Думата „съзерцание“ често е широко използвана в смисъла на предизвикан умствен процес, докато самадхи е отвъд усилията. В контекста на християнския мистицизъм обаче „съзерцание“ е синоним на самадхи и думата в горния пасаж е използвана именно в този смисъл.

Евангелието на Махарши - Съдържание

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam


 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар