05 май 2016

Отричане

По Шри Рамана Махарши

Когато Бхагаван беше запитан: „Как един грихастха (глава на семейство) би могъл да постигне Мокша (освобождение)?“, той отговори: „Защо си мислиш, че ти си грихастха? Ако поемеш пътя на санняси (аскет), ще те преследва подобна мисъл - че ти си санняси. Независимо дали ще продължиш да живееш в семейството, или ще се откажеш от него и отидеш в гората, твоят ум винаги ще е с теб. Егото е източникът на всички мисли. То създава тялото и света и те кара да мислиш, че ти си грихастха. Ако се отречеш от света, егото просто ще подмени мисълта за грихастха с мисълта за санняси и обстановката в семейството с обстановката в гората. Умствените препятствия обаче ще останат и дори ще се умножат в новата обстановка. Няма полза от сменяне на средата. Умът е пречката, която трябва да се преодолее, независимо дали си у дома или в гората. Ако можеш да постигнеш това в гората, защо да не можеш да го постигнеш у дома си? Защо ти е нужно да сменяш средата си? Ти можеш да положиш усилия дори сега - независимо в каква среда се намираш. Средата никога няма да се промени според твоите прищевки.

Ако обектите съществуват независимо, т. е. ако съществуват някъде отделно от теб, тогава би било възможно да избягаш от тях. Но те не съществуват отделно от теб; те дължат съществуването си на теб и на твоите мисли. Така че къде можеш да отидеш, за да им се изплъзнеш?

Къде можеш да се скриеш от света или от обектите? Те са като сянката на човек, от която той не може да избяга. Има една забавна приказка за човек, който искал да погребе своята сянка. Той изкопал дълбока яма и като видял сянката си на дъното й се зарадвал, че е успял да я зарови толкова дълбоко. Тогава започнал да запълва ямата и когато приключил с това, открил, че сянката е отгоре и останал изненадан и разочарован. По същия начин, обектите или мислите за тях винаги ще бъдат с теб докато не осъзнаеш Себето.

Нужно ли е непременно работата или задълженията ти във всекидневието да пречат на духовната ти дейност? Ще дам пример: има разлика между нещата, които вършиш у дома и на работното място. На работното място ти си безпристрастен и стига да изпълняваш задълженията си, не те интересува какво се случва и дали работодателят ти печели или губи от случващото се. Домашните задължения обаче извършваш със загриженост и през цялото време си притеснен дали те ще донесат сполука или несполука на теб и твоето семейство. Възможно е всички дейности във всекидневието да бъдат извършвани безпристрастно и в същото време само Себето да се схваща като реално. Неправилно е да се допуска, че всекидневните работи на човек ще пострадат, ако той се концентрира върху Себето. Той се гримира, играе и дори усеща играната от него роля, но знае, че в реалния свят той е друг герой. Също така, защо трябва съзнанието за телесност или усещането „Аз съм тялото” да те безпокоят, след като знаеш със сигурност, че ти си Себето, а не тялото? Нищо телесно не бива да те разколебава от престоя ти в Себето. Този престой никога не ще попречи на правилното и ефективно изпълнение на телесните ти задължения, точно както съзнанието на актьора за реалния му статус в света не му пречи да играе на сцената.

Отричането винаги се случва в ума, а не чрез бягство в гората или на усамотени места, нито пък чрез отказа от личните задължения. Най-важното е да се разбере, че умът не се насочва навън, а навътре. Наистина, не зависи от човек дали той ще отиде на това или онова място и дали ще се откаже от задълженията си или не. Всичко това става така, както съдбата го е отредила.

Всички телесни дейности са предопределени от първия момент, в който тялото започва да съществува. Тяхното приемане или отхвърляне не зависи от теб. Единствената свобода, която притежаваш, е да насочиш ума си навътре и там да се отречеш от тях. Никой не може да каже защо само тази свобода е оставена на човека. Такъв е Божественият план.

Отказът от дейности означава отказ от привързаността към тях или от техните плодове и отхвърляне на представата „Аз съм извършителят”. Дейностите, които съдбата е предназначила за това тяло, ще трябва да бъдат извършвани. Не е възможно те да бъдат отхвърлени, независимо дали това се харесва на човек или не.

Ако човек остава фиксиран в Себето, дейностите ще продължат без това да навреди на ефективността им. Човек не бива да живее с идеята, че той е извършител. Дори по този начин дейностите ще продължат. Силата, която е дала на тялото съществуване, независимо как ще я наречеш, ще се погрижи всички дейности, през които тялото е предвидено да мине, да бъдат осъществени.

Ако страстите са външни спрямо нас, ние можем да вземем оръжие и муниции и да ги покорим. Всички те обаче идват от самите нас. Ако чрез вглеждане в източника им предотвратим тяхното възникване, ще ги покорим. Светът и обектите в него будят страстите ни. Но светът и тези обекти не са повече от творение на нашия ум. Те не съществуват докато сме в дълбок сън.

Факт е, че Джнани може да извърши всякакъв брой действия, при това съвсем успешно, без да се отъждествява по някакъв начин с това и без дори да си представя, че Той е извършителят. Някаква сила действа чрез Неговото тяло и го използва, за да изпълни делото.

= = =


© Sri Ramanashramam

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар