04 април 2016

Взаимоотношенията

Екхарт Толе - "Гласът на покоя"
по "Гласът на покоя" 
на Екхарт Толе

Колко бързо си създаваме мнение за хората и си правим заключения за тях! На себичния ум му носи удовлетворение да лепва етикети на другите, да им придава понятийна идентичност, да произнася „справедливи" присъди над тях.

Всяко човешко същество е научено да мисли и да се държи по определен начин - това е както генетично обусловено, така и придобито от опита в детството и културната среда.

Хората не са това, само изглеждат такива. Когато съдите някого, обърквате истинската му същност с шаблоните на предубедения ум. Това само по себе си е дълбоко вкоренен и несъзнаван шаблон. Придавате на другите понятийна идентичност и тя става затвор не само за тях, но и за вас.

Да се откажете от оценките не означава да не виждате какво правят другите. Означава да разбирате, че поведението им е форма на условност и да го приемате като такова. Не създавайте от него идентичност на хората.

Това освобождава и вас и другите от отъждествяването с наложените шаблони, с формата, с ума. Егото повече не управлява взаимоотношенията ви.

* * *
Докато егото ръководи живота ви, повечето ваши мисли, емоции и действия произтичат от желания и страхове. Затова във взаимоотношенията си или искате нещо от другия, или се страхувате от нещо в другия.

Онова, което искате, е може би удоволствие или материално благополучие, признание, похвала или внимание, или укрепване на представата ви за себе си посредством сравнение, уверявайки се, че имате, знаете или сте повече от другите. Страхувате се да не се окаже обратното и това по някакъв начин да накърни самочувствието ви.

Когато поставите настоящето в центъра на вниманието си - вместо да го използвате като средство за постигането на някаква цел, вие надмогвате егото и несъзнателния непреодолим стремеж да използвате хората като средство (а целта е да се самоутвърдите за сметка на другите). Щом отдадете цялото си внимание на човека, с когото общувате, вие изключвате от връзката миналото и бъдещето, освен за практически нужди. Когато присъствате изцяло с всеки, с когото се срещате, вие се отказвате от понятийната идентичност, която сте изградили за него - вашето тълкуване за това кой е другият човек и какво е правил в миналото - и сте в състояние да общувате без себичните желания и страхове. Ключът е вниманието, което представлява състояние на буден покой.

Колко прекрасно е да превъзмогнеш желанията и страховете във взаимоотношенията си! Любовта нищо не иска и от нищо не се страхува.

* * *
Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте да мислите и действате точно като него. Когато осъзнаете това, идват прошката, състраданието, покоят.

Егото не обича да чува това, защото ако му бъде отнета възможността да противостои, да играе ролята на праведния, ще загуби силата си.

* * *
Когато приемате всеки, който навлиза в пространството на Настоящето, като скъп гост, когато позволявате на всеки да бъде такъв, какъвто е, другите ще започнат да се променят.

* * *
За да познаваш друго човешко същество в дълбоката му същност, не е нужно да знаеш всичко за него - миналото му, историята му, какво е преживял. Ние смесваме осведомеността за някого с дълбокото му познаване, което не се вмества в понятия. Осведомеността за някого и познаването са съвършено различни неща. Едното засяга формата, а другото - необвързаното с форма. Едното действа посредством мисълта, а другото - посредством покоя.

Осведомеността за даден обект е полезна за практически цели. На това ниво не можем без нея. Но когато тя е преобладаващ фактор в една връзка, става ограничаваща, дори разрушителна. Мислите и понятията създават изкуствени бариери, разделение между хората. Тогава взаимоотношенията не се коренят в Битието, а се основават на мисълта. Щом липсват бариерите на понятията, любовта присъства естествено във всички човешки контакти.

* * *
По-голямата част от общуването между хората се свежда до размяната на думи - територия на мисълта. Много е важно да внесете малко покой, особено в отношенията с най-близките ви хора.

Никоя връзка не може да се развива успешно без усещането за пространство, което покоят носи. Медитирайте заедно или прекарвайте заедно известно време в мълчание сред природата. Когато се разхождате или когато седите в колата или у дома, свикнете да се чувствате удобно заедно в покой. Покоят не може и не е нужно да се създава. Просто бъдете възприемчиви за онзи покой, който вече съществува, но обикновено е заглушен от менталния шум.

Ако няма пространство на покой, умът ръководи връзката и тя лесно може да бъде изпълнена с проблеми и конфликти. Ако има покой, връзката може да включва всичко.

* * *
Истинското слушане е друг начин да внесете покой във връзката. Когато наистина слушате някого, възниква измерението на покой и то става важна част от отношенията ви. Но умението да се слуша истински се среща рядко. Обикновено по-голямата част от вниманието на хората е заето от мислите им. В най-добрия случай те претеглят думите ви или се подготвят какво да кажат. А може и изобщо да не слушат, увлечени от собствените си мисли.

Истинското слушане надхвърля слуховото възприятие. То е възникването на будно внимание, пространство на присъствие, в което се приемат думите. Тогава думите вече нямат първостепенно значение. Те може да са смислени или безсмислени. Важното е не какво слушате, а самият акт на слушане, пространството на осъзнато присъствие, което възниква в процеса на слушането. Това пространство е обединяващо поле на съзнание, където се срещате с другия, без да ви разделят бариерите на понятийното мислене. И другият вече не е „друг". В това пространство вие се сливате в едно Съзнание.

* * *
Често ли се случва да се повтарят едни и същи драми във връзките ви? Често ли става така, че сравнително дребни различия провокират ожесточени спорове и емоционална болка? Корените на подобни изживявания са в основните шаблони на егото - потребността да бъде право и, разбира се, някой друг да греши. Иначе казано, отъждествяването с позицията на ума. Да не забравяме и нуждата на егото постоянно да се намира в конфликт с някого или нещо, за да поддържа усещането си за отделност между „аз" и „другите", без което то не може да оцелее.

Освен това, има и насъбрана емоционална болка от миналото, която вие като всеки човек носите в себе си - личната болка на вашия житейски път и колективната болка на човечеството, идваща от много, много далечни времена. Това „болково тяло" е енергийно поле вътре във вас, което от време на време ви превзема, защото има нужда от още емоционална болка, от която да се храни и зарежда. То се опитва да контролира мислите ви и да ги прави дълбоко негативни. То обича негативните мисли, защото те резонират с неговата честота и може да се храни с тях. То също така предизвиква в близките ви хора, особено в партньора ви, негативни емоционални реакции, за да черпи енергия от драмата и емоционалната болка.

Как можете да се освободите от тази дълбоко вкоренена, несъзнателна идентификация с болката, която прави живота ви толкова нещастен? Осъзнайте я. Осъзнайте, че вие не сте тази болка, разпознайте я такава, каквато е: минала болка. Наблюдавайте я как се проявява в партньора ви или във вас. Когато разчупите несъзнателното си отъждествяване с нея, става възможно да я наблюдавате в себе си и вече не я подхранвате. Тогава тя постепенно ще загуби енергийния си заряд.

* * *
Взаимоотношенията между хората могат да бъдат ад. А могат да бъдат и изключително духовно преживяване.

* * *
Когато погледнете друго човешко същество и усетите силна любов към него или когато съзерцавате красотата на природата и нещо във вас й откликне силно, затворете очи за миг и почувствайте същината на тази любов или красота в себе си, като неделима от вас, от истинската ви природа. Външната форма е мимолетно отражение на онова, което вие сте в дълбоката си същност. Затова любовта и красотата не могат никога да ви напуснат, за разлика от всички външни форми.

* * *
Как се отнасяте към света на вещите, на безбройните неща, които ви заобикалят и с които боравите всеки ден? Към стола, на който седите, към писалката, колата, чашата? Дали те за вас са просто средство за постигането на някаква цел, или понякога осъзнавате съществуването, битието им, макар и за кратко, като ги забележите и им посветите вниманието си?

Когато се привързвате към предмети, когато ги използвате, за да утвърждавате своята ценност в собствените си очи и в очите на другите, грижата за предметите може лесно да обсеби целия ви живот. Когато се отъждествявате с вещи, вие не ги цените заради онова, което са, защото търсите себе си в тях.

Когато цените един предмет заради това, което е, когато признавате битието му без мисловни проекции, не може да не почувствате благодарност за съществуването му. Може също да усетите, че предметът не е бездушен, а само така го възприемате. Физиците потвърждават, че на молекулно ниво предметите всъщност са пулсиращо енергийно поле.

Ако цените безкористно света на нещата, светът около вас ще оживее по начин, който изобщо не можете да възприемете чрез ума.

* * *
Когато се срещнете с някого дори и за кратко, признавате ли неговото битие, като му отдавате цялото си внимание? Или свеждате другия до средство за постигането на цел, проста функция или роля? Какво е отношението ви към касиерката в супермаркета, към пазача на паркинга, към техника, към клиента?

Един миг внимание е достатъчен. Ако гледате или слушате другия в състояние на буден покой - може би само за секунда-две, или пък за по-дълго, това е достатъчно, за да възникне нещо по-реално от ролите, които обикновено играем и с които се отъждествяваме.

Всички роли принадлежат на предубеденото съзнание - човешкия ум. Онова, което възниква в акта на внимание, е непредубедено - онова, което сте в своята същност отвъд названието и формата. Вече не действате по сценарий, ставате истински. Когато това измерение се появи във вас, това предизвиква появата му и в другия човек.

В крайна сметка, разбира се, „друг" човек няма, вие винаги срещате себе си.

= = =

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар