18 април 2016

„Кой съм Аз?" - Изследване

По Шри Рамана Махарши

Източникът на всички мисли е „Аз-мисълта“. Умът ще се обедини само чрез Себеизследването „Кой съм Аз?“. Мисълта „Кой съм Аз?” ще разруши всички останали мисли и в крайна сметка ще се самоунищожи.

Ако възникнат други мисли, човек трябва да изследва за кого са възникнали те, без да се опитва да ги завърши. Какво значение има броят на възникналите мисли? При възникването на всяка от тях човек трябва да е бдителен и да запита за кого настъпва тази мисъл.

Отговорът ще бъде: „за мен“. Ако изследваш „Кой съм Аз?“, умът ще се завърне към своя Източник (т.е. там, откъдето е произлязъл). Възникналата мисъл ще трябва да се потопи обратно. Когато практикуваш това все повече и повече, нараства властта на ума да остава при своя Източник.

Чрез умерено количество саттвик (чиста) храна, която е по-важна от всички останали правила и предписания на самодисциплината, саттвик или чистата способност на ума ще укрепне и ще спомогне за Себеизследването.

Въпреки че древните и вечни сетивни обвързаности под формата на васани (неуловими склонности) могат да бъдат многобройни като морските вълни, всички те ще бъдат унищожени при напредъка в дхяна (медитация). Човек трябва непрекъснато да упражнява дхяна върху Себето без да оставя никакво място за съмнение дали е възможно да заличи всички тези васани и да се превърне в чисто Себе. Независимо колко голям грешник е човек, вместо да се оплаква: „Аз съм голям грешник, как мога да отбележа някакъв напредък“, той трябва напълно да забрави факта, че е грешник и да се посвети на медитация върху Себето. Ако направи това, той ще успее със сигурност.

Ако егото е налично, всичко друго ще съществува. Ако то отсъства, всичко останало ще изчезне. Тъй като егото е всичко, изследването му означава отказ от всякакво обвързване.

Чрез проницателно вникване, като контролира речта и дъха и се потапя дълбоко в собствената си личност, подобно на гмурец, търсещ във водата нещо, което е паднало там, човек трябва да открие Източника, от който егото възниква.

Изследването, в което се състои пътят на джнана, не се изчерпва с устното повтаряне „Аз“, „Аз“, а изисква един дълбоко съсредоточен върху себе си ум, който да проучи откъде „Аз” извира. Мисли като „Аз не съм това” или „Аз съм онова” може да са от полза за изследването без обаче да съвпадат със самото изследване.

Когато в рамките на ума си се питаме „Кой съм Аз?" и достигнем до Сърцето, „Аз” рухва и в същия момент друга същност ще се разкрие, провъзгласявайки „Аз-Аз“. Въпреки че се появява, казвайки „Аз“, тя няма предвид егото, а Единственото Съвършено Съществуване.

Ако непрестанно изучаваме формата на ума, ние разбираме, че няма такова нещо като ум. Това е прекият път, отворен за всички.

Самите мисли съставляват ума, а основата или източникът на всички мисли е „Аз-мисълта“. „Аз“ е умът. Ако се насочим към себе си в търсене на източника на „Аз“, „Аз“ рухва. Това е изследването джнана.

Там, където „Аз” рухва, на повърхността изплува друга същност, идентифици-раща се като „Аз-Аз“. Това е Себето.

Няма полза от премахването на съмненията. Ако изясним едно съмнение, веднага възниква друго и така краят на съмненията никога не ще настъпи. Всички съмнения ще изчезнат само когато съмняващият се и произходът му бъдат открити. Потърси произхода на съмняващия се и ще откриеш, че той всъщност не съществува. С изчезването на съмняващия се ще изчезнат и съмненията.

Тъй като Реалността си самият ти, няма нищо, което да трябва да осъзнаваш. Всички се отнасят към нереалното като към реално. Изискването се състои в това да престанеш да се отнасяш към нереалното като към реално. Изоставяне на всички мисли за не-себето, прекратяване на множеството от мисли и придържане към една мисъл - това е целта на медитацията (дхяна) иди джапа. Целта на цялата садхана (практика) е да обедини ума в една точка, да го концентрира върху една мисъл и така да изключи многобройните ни мисли. Ако постигнем това, накрая и последната мисъл ще си отиде и умът ще угасне в самия си източник.

Когато изследваме въпроса „Кой съм Аз?“, изследваното „Аз” е егото. То е това, което предизвиква вичара изследването. Аз-ът не е вичара. Изследването се прави от егото. „Аз”-ът, за който изследването се прави, също е егото. В резултат на изследването егото престава да съществува и остава единствено Себето.

Кой е най-добрият начин да се разруши егото? Най-добрият начин е този, който изглежда най-лесен или най-привлекателен за дадения човек. Всички пътища са еднакво добри, тъй като водят към една и съща цел - разтварянето на егото в Себето. Това, което бхакта нарича „изоставяне“, човекът, който практикува вичара нарича джнана. И двамата се опитват да върнат егото към източника му и да го слеят с този източник.

Да помолиш ума да се самоунищожи е все едно да превърнеш крадеца в страж. Стражът ще се съгласи с теб и ще се престори, че хваща крадеца, но от това няма да има никаква полза. Затова трябва да се насочиш към себе си и да видиш откъде възниква умът; тогава той ще престане да съществува.

Дъхът и умът възникват от общ източник и когато единият от тях е под контрол, другият също е под контрол. Всъщност, техниката на търсене, която е по-точно - „Откъде произлизам Аз?“, а не просто „Кой съм Аз“, не цели елиминиране, като твърди „Ние не сме тялото, нито сетивата и т.н.“, нито пък цели да достигне някаква върховна реалност, а се опитва да открие откъде „Аз-мисълта” или егото възникват в нас. Макар и не изрично, а по-скоро иносказателно, техниката върви заедно с наблюдаването на дъха. Когато наблюдаваме откъде възниква „Аз-мисълта“, ние непременно наблюдаваме и източника на дъха – защото „Аз-мисълта" и дъхът възникват от общ източник.

Контролът върху дъха е от полза, но сам по себе си не е достатъчен, за да доведе до крайната цел. Важно е докато изпълняваш техниката да поддържаш ума си нащрек и да си спомняш за „Аз-мисълта” и търсенето на източника й. Тогава ще разбереш, че където дъхът потъва, „Аз-мисълта” изплува. Двете изчезват и възникват във взаимозависимост. „Аз-мисълта” също ще потъне заедно с дъха. В същото време друго сияещо и безкрайно „Аз-Аз” ще се появи и то ще бъде перманентно и единно. Това е целта. Тя е известна с различни имена – Бог, Себе, Кундалини, Шакти, Съзнание и т.н.

„Кой съм Аз?” не е мантра. Този въпрос означава, че трябва да намериш откъде идва „Аз-мисълта“, която е източникът на всички останали мисли. Но ако се окаже, че вичара марга (пътят на изследването) е твърде тежък за теб, продължавай да повтаряш „Аз-Аз” и така ще достигнеш до същата цел. От използването на „Аз“ като мантра няма вреда. Това е първото име на Бог.

Искам от теб да видиш къде в тялото ти възниква „Аз“. Не е съвсем правилно да се каже, че „Аз” възниква от и се прелива в Сърцето, което се намира в дясната част на гръдния кош. Сърцето е друго име на Реалността и то не е нито вътре в тялото, нито извън него. За него няма „вътре” и „вън“, защото само То съществува. Под „Сърце” нямам предвид някакъв физиологичен орган, плексус, нерви или нещо от този род. Все пак, докато човек се идентифицира с тялото си и мисли, че той е тялото, за него е добре да види къде в тялото възниква и след това отново се слива „Аз-мисълта“. Това трябва да е Сърцето от дясната страна на гръдния кош, защото всеки човек, независимо от расата, вероизповеданието и езика си, изрича „Аз” като посочва дясната част на гърдите си, за да се самоозначи. Така правят хората в целия свят и следователно това трябва да е правилното място. Като следи зорко непрестанното възникване на „Аз-мисълта” при нейното събуждане, както и при потъването й в сън, човек може да види, че тя се намира в Сърцето от дясната страна.

Първо познай себе си. За това не се изискват шастри (свещени текстове) или ерудиция. Става дума за обикновен опит. Състоянието на съществуване винаги е тук и сега. Ти си изгубил контрола върху самия себе си и молиш другите за съвети и ръководство. Целта на философията е да насочи ума навътре. „Ако познаваш себе си, не ще те сполети никакво зло. Понеже ме попита, аз ти казах това” (вж. Кайваля Наванеета). Егото възниква като контролира теб (Себето). Контролирай себе си и егото ще изчезне. Докато това не стане, мъдрецът щастливо ще казва „Ето го“, а невежият ще пита: „Къде?“.

Предписанията за начин на живеене, като например ставане в определен час, баня, практикуване на мантра-джапа и т.н. - всички те са предназначени за хора, които не се чувстват привлечени от Себеизследването или пък не са способни да се занимават с него. Но за способните да се занимават с тази техника няма необходими правила и предписания.

Наистина, в някои книги се твърди, че човек трябва да култивира добрите качества едно след друго, като по този начин се подготвя за мокша (освобождение); но за онези, които следват джнана или вичара марга, самата им садхана е напълно достатъчна за придобиване на всички дайвик (божествени) качества. Тези практикуващи не се нуждаят от нищо друго.

Какво е Гаятри? Всъщност, това значи: „Нека се съсредоточа върху Онова, което дава светлина на Всичко“.

= = =



© Sri Ramanashramam

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар