По Шри Рамана Махарши
Съществуване или Съзнание - това е единствената реалност. Съзнание с бодърстване ние наричаме бодърстване. Съзнание със сън ние наричаме сън. Съзнание със съновидение ние наричаме съновидение. Съзнанието е екранът, на които всички изображения идват и си отиват. Екранът е истински, изображенията върху него са само сенки.
Себето и явленията в него, подобно на въжето, погрешно взето за змия, могат да бъдат илюстрирани по следния начин. Има един екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащият и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.
Школата аджата, принаддежаща към Адвайта, твърди: „Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки“. На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас“, се дава пример със съновидението и им се казва: „Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува“. Това се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.
За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ“, се прилага аргументът, наречен сришти-дришти вада и им се казва: „Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък“. Само това би удовлетворило тези хора.
Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат: „Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни“. На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате“. Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите. Абсолютното може да бъде само едно.
В началото е, така да се каже, бялата светлина на Себето, която е отвъд светлината и мрака. В нея нито един предмет не може да бъде видян. Няма нито виждащ, нито видяно. По същия начин, в пълния мрак (авидя) също не могат да бъдат видени предмети. Но от Себето произлиза отразена светлина, светлината на чистия ум (манас), и това е светлината, която дава възможност за съществуването на цялата филмова лента на света, не-видяна нито в пълна светлина, нито в пълен мрак, а само в омекотена или отразена светлина.
От гледна точка на Джнана (Познанието) или Реалността, страданието, видяно в света, със сигурност е сън, подобно на самия свят, от който всяко отделно страдание (например гладът) е безкрайно малка част. В съня самият ти изпитваш глад. Ти виждаш как други страдат от глад. Ти се храниш и движен от състрадание храниш други, които според теб страдат от глад. Всички тези страдания са толкова истински по време на съня, колкото мислиш, че ще бъдат в света. Ти разбираш, че страданието в съня е нереално чак след като се събудиш. Може да си се нахранил добре и да си легнал да спиш. Сънуваш, че цял ден се трудиш продължително под горещото слънце и си уморен, гладен и искаш да ядеш до насита. Тогава се събуждаш и разбираш, че стомахът ти е пълен и не си помръднал от леглото си. Това обаче не означава, че докато сънуваш можеш да действаш така, все едно че страданието, което изпитваш, не е истинско. Гладът в съня трябва да бъде смекчен от храна в съня. Другарите от съня ти, които според теб са толкова гладни, трябва да получат храна в същия този сън. Ти никога не можеш да смесиш двете състояния - съня и бодърстването. Докато не достигнеш състоянието джнана и не се пробудиш от мая, ти си длъжен да си в услуга на останалите, като облекчаваш страданието навсякъде, където го откриеш. Но дори тогава ти трябва да действаш без аханкара, т.е., без схващането „Аз съм действащият“, а с разбирането „Аз съм инструмент на Бог“. По същия начин, човек не бива да се гордее като си мисли: „Аз помагам на човек, който е по-долу от мен. Той се нуждае от помощ. Аз съм в позицията да помагам. Аз го превъзхождам, той е по-нисш.” Ти трябва да помагаш, все едно това е начин да почетеш Бог в този човек. Тази дейност е полезна за Себето и за никой друг Ти не помагаш на никой друг освен на себе си.
В книгата Кайваля Наванеета са поставени и разрешени шест въпроса относно мая. Всички те са поучителни:
Какво е мая?
Отговорът е: това е анирвачания или неописуемото.
За кого възниква тя?
Отговорът е: за ума или егото, който смята, че е отделна същност, мислейки си „Аз правя това”
или „Това е мое“.
Откъде идва тя и какъв е произходът й?
Отговорът е: никой не може да каже.
Как е възникнала?
Отговорът е: чрез не-вичара, чрез неуспеха да разбереш въпроса „Кой съм Аз“.
Ако и Себето и мая съществуват, не се ли разпада теорията на Адвайта?
Отговорът е: не, защото мая е зависима от Себето, както изображението е зависимо от екрана. Изображението не е реално по начина, по който е реален екранът.
Ако Себето и мая са едно, не може ли да се каже, че Себето има същата природа като мая и следователно също е илюзорно?
Отговорът е: не, Себето е способно да произведе илюзия, без да бъде илюзорно. Един фокусник може да създаде за наше забавление видения на хора, животни и предмети и ние можем да ги видим толкова ясно, колкото виждаме него, но след представлението остава само той и всички видения, създадени от него, изчезват. Той не е част от видението, а е монолитен и реален.
В книгите се използва следният пример, за да се обясни творението: Себето е като платно за рисуване. Първо, отгоре се намазва грунд, който да затвори малките дупчици в платното. Грундът може да се сравни с Антарямин (Вътре-пребиваващ), който е наличен в цялото творение. След това художникът нанася очертания върху платното. Те могат да се сравнят със сукшма сарира - финото тяло на всички създания; например, светлината и звука (бинду и нада), от които всички неща произлизат. В рамките на очертанията художникът изпълва картината си с цветове и т. н., които могат да се оприличат на грубите форми, от които е съставен светът.
Веданта твърди, че космосът възниква в зрителното поле едновременно с виждащия. Няма плавно или постепенно творение. Това наподобява творението в съня, където преживяващият и обектите на преживяване започват съществуването си в един и същи момент. За онези, които не се задоволяват с такова обяснение, текстовете предлагат теории за постепенно творение.
Никак не е правилно да се каже, че адвайтините от школата Санкара отричат съществуването на света или го наричат нереален. Напротив, той е по-истински за тях, отколкото за други хора. Техният свят винаги ще съществува, докато светът според другите школи се характеризира с произход, развитие и разпад, като по този начин не може да бъде реален. Адвайтините твърдят само, че светът като „свят” е нереален, но светът като Брахман е реален. Всичко е Брахман, нищо освен Брахман не съществува и светът като Брахман е реален.
Себето е единствената реалност, която винаги съществува и в неговата светлина се виждат всички неща. Ние забравяме това и насочваме вниманието си към външността. Залата е осветена, когато там има хора, но и когато те отсъстват, когато те играят някаква театрална постановка, но и когато нищо не се играе. Това е светлината, която ни позволява да видим залата, хората и играта им. Ние сме толкова погълнати от предметите или от явленията, разкрити от светлината, че не обръщаме внимание на самата светлина. Подобно на факлите в залата, които винаги горят, светлината на Съзнанието или Себето е винаги налична - в будно състояние или в състояние на сънуване, когато се появяват неща, но и в състояние на дълбок сън, когато не виждаме нищо. Това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху виждащия, а не върху вижданото, не върху предметите, а върху светлината, която ги разкрива.
Въпросите по отношение на реалността на света и съществуването на страдание или зло в него ще бъдат прекратени, когато се запиташ „Кой съм Аз?” и откриеш виждащия. Без виждащ, светът и приписаните му злини не съществуват.
Светът има формата на петте категории сетивни обекти, светът не е нищо повече. Тези пет типа обекти се усещат чрез петте сетива. Тъй като всички обекти се възприемат от ума чрез тези пет сетива, светът не е нищо друго освен ума. Има ли свят отделно от Съзнанието?
Въпреки че светът и Съзнанието възникват и изчезват заедно, светът сияе или е възприеман само чрез Съзнанието. Източникът, от който тези две възникват и изчезват, и който нито възниква, нито изчезва, е Съвършената Реалност.
Ако утихне умът, който е източник на цялото познание и на всички действия, виждането на света ще бъде прекратено. Точно както познанието за реалното въже не се появява докато въображаемата представа за змията не изчезне, проникновението (опитът) за Реалността не може да бъде придобито, освен ако наложената отгоре представа за вселената не бъде изоставена.
Това, което наистина съществува, е само и единствено Себето. Светът, джива (индивидуалният аз) и Ишвара (Бог) са умствени творения, които наподобяват появата на сребро в „майка на перли“. Всички те се явяват едновременно и изчезват по същия начин. Самото Себе е светът, егото и Ишвара.
За джнани не е от значение дали светът се явява или не се явява. Независимо дали той се явява или не, вниманието на джнани винаги е насочено към Себето. Да вземем буквите и хартията, на която те са отпечатани. Ти си изцяло погълнат от буквите и не ти остава внимание за хартията. Но джнани мисли за хартията като за единствения реален субстрат, независимо дали буквите се явяват или не.
Ти правиш сладкиши от всевъзможни продукти и във всякакви форми, но всички те са сладки, защото във всички тях има захар, а сладостта е природата на захарта. По същия начин, всички преживявания, както и тяхното отсъствие, съдържат светлината, която е природа на Себето. Без Себето, те не могат да бъдат преживени, точно както без захар нито един от сладкишите не би бил сладък на вкус.
Иманентното Същество се нарича Ишвара. Иманентността върви заедно с мая. То (Ишвара), заедно с мая, е Познанието на Битието. От неуловимото самомнение възниква Хиранягарбха, от Хиранягарбха възниква грубото и конкретно Вират. Чит-Атма е само и единствено чисто Битие.
Що се отнася до наличието на страдание в света, мъдрецът твърди от собствен опит, че ако човек се оттегли в Себето, ще настъпи краят на страданието. Страдание се усеща само докато обектът е различен от личността. Но когато се осъзнае, че Себето е единно цяло, кой и какво могат да бъдат усетени?
Текстът от Упанишадите „Аз съм Брахман” означава само, че Брахман съществува като „Себе“.
Себето и явленията в него, подобно на въжето, погрешно взето за змия, могат да бъдат илюстрирани по следния начин. Има един екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащият и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.
Школата аджата, принаддежаща към Адвайта, твърди: „Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки“. На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас“, се дава пример със съновидението и им се казва: „Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува“. Това се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.
За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ“, се прилага аргументът, наречен сришти-дришти вада и им се казва: „Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък“. Само това би удовлетворило тези хора.
Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат: „Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни“. На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате“. Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите. Абсолютното може да бъде само едно.
В началото е, така да се каже, бялата светлина на Себето, която е отвъд светлината и мрака. В нея нито един предмет не може да бъде видян. Няма нито виждащ, нито видяно. По същия начин, в пълния мрак (авидя) също не могат да бъдат видени предмети. Но от Себето произлиза отразена светлина, светлината на чистия ум (манас), и това е светлината, която дава възможност за съществуването на цялата филмова лента на света, не-видяна нито в пълна светлина, нито в пълен мрак, а само в омекотена или отразена светлина.
От гледна точка на Джнана (Познанието) или Реалността, страданието, видяно в света, със сигурност е сън, подобно на самия свят, от който всяко отделно страдание (например гладът) е безкрайно малка част. В съня самият ти изпитваш глад. Ти виждаш как други страдат от глад. Ти се храниш и движен от състрадание храниш други, които според теб страдат от глад. Всички тези страдания са толкова истински по време на съня, колкото мислиш, че ще бъдат в света. Ти разбираш, че страданието в съня е нереално чак след като се събудиш. Може да си се нахранил добре и да си легнал да спиш. Сънуваш, че цял ден се трудиш продължително под горещото слънце и си уморен, гладен и искаш да ядеш до насита. Тогава се събуждаш и разбираш, че стомахът ти е пълен и не си помръднал от леглото си. Това обаче не означава, че докато сънуваш можеш да действаш така, все едно че страданието, което изпитваш, не е истинско. Гладът в съня трябва да бъде смекчен от храна в съня. Другарите от съня ти, които според теб са толкова гладни, трябва да получат храна в същия този сън. Ти никога не можеш да смесиш двете състояния - съня и бодърстването. Докато не достигнеш състоянието джнана и не се пробудиш от мая, ти си длъжен да си в услуга на останалите, като облекчаваш страданието навсякъде, където го откриеш. Но дори тогава ти трябва да действаш без аханкара, т.е., без схващането „Аз съм действащият“, а с разбирането „Аз съм инструмент на Бог“. По същия начин, човек не бива да се гордее като си мисли: „Аз помагам на човек, който е по-долу от мен. Той се нуждае от помощ. Аз съм в позицията да помагам. Аз го превъзхождам, той е по-нисш.” Ти трябва да помагаш, все едно това е начин да почетеш Бог в този човек. Тази дейност е полезна за Себето и за никой друг Ти не помагаш на никой друг освен на себе си.
В книгата Кайваля Наванеета са поставени и разрешени шест въпроса относно мая. Всички те са поучителни:
Какво е мая?
Отговорът е: това е анирвачания или неописуемото.
За кого възниква тя?
Отговорът е: за ума или егото, който смята, че е отделна същност, мислейки си „Аз правя това”
или „Това е мое“.
Откъде идва тя и какъв е произходът й?
Отговорът е: никой не може да каже.
Как е възникнала?
Отговорът е: чрез не-вичара, чрез неуспеха да разбереш въпроса „Кой съм Аз“.
Ако и Себето и мая съществуват, не се ли разпада теорията на Адвайта?
Отговорът е: не, защото мая е зависима от Себето, както изображението е зависимо от екрана. Изображението не е реално по начина, по който е реален екранът.
Ако Себето и мая са едно, не може ли да се каже, че Себето има същата природа като мая и следователно също е илюзорно?
Отговорът е: не, Себето е способно да произведе илюзия, без да бъде илюзорно. Един фокусник може да създаде за наше забавление видения на хора, животни и предмети и ние можем да ги видим толкова ясно, колкото виждаме него, но след представлението остава само той и всички видения, създадени от него, изчезват. Той не е част от видението, а е монолитен и реален.
В книгите се използва следният пример, за да се обясни творението: Себето е като платно за рисуване. Първо, отгоре се намазва грунд, който да затвори малките дупчици в платното. Грундът може да се сравни с Антарямин (Вътре-пребиваващ), който е наличен в цялото творение. След това художникът нанася очертания върху платното. Те могат да се сравнят със сукшма сарира - финото тяло на всички създания; например, светлината и звука (бинду и нада), от които всички неща произлизат. В рамките на очертанията художникът изпълва картината си с цветове и т. н., които могат да се оприличат на грубите форми, от които е съставен светът.
Веданта твърди, че космосът възниква в зрителното поле едновременно с виждащия. Няма плавно или постепенно творение. Това наподобява творението в съня, където преживяващият и обектите на преживяване започват съществуването си в един и същи момент. За онези, които не се задоволяват с такова обяснение, текстовете предлагат теории за постепенно творение.
Никак не е правилно да се каже, че адвайтините от школата Санкара отричат съществуването на света или го наричат нереален. Напротив, той е по-истински за тях, отколкото за други хора. Техният свят винаги ще съществува, докато светът според другите школи се характеризира с произход, развитие и разпад, като по този начин не може да бъде реален. Адвайтините твърдят само, че светът като „свят” е нереален, но светът като Брахман е реален. Всичко е Брахман, нищо освен Брахман не съществува и светът като Брахман е реален.
Себето е единствената реалност, която винаги съществува и в неговата светлина се виждат всички неща. Ние забравяме това и насочваме вниманието си към външността. Залата е осветена, когато там има хора, но и когато те отсъстват, когато те играят някаква театрална постановка, но и когато нищо не се играе. Това е светлината, която ни позволява да видим залата, хората и играта им. Ние сме толкова погълнати от предметите или от явленията, разкрити от светлината, че не обръщаме внимание на самата светлина. Подобно на факлите в залата, които винаги горят, светлината на Съзнанието или Себето е винаги налична - в будно състояние или в състояние на сънуване, когато се появяват неща, но и в състояние на дълбок сън, когато не виждаме нищо. Това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху виждащия, а не върху вижданото, не върху предметите, а върху светлината, която ги разкрива.
Въпросите по отношение на реалността на света и съществуването на страдание или зло в него ще бъдат прекратени, когато се запиташ „Кой съм Аз?” и откриеш виждащия. Без виждащ, светът и приписаните му злини не съществуват.
Светът има формата на петте категории сетивни обекти, светът не е нищо повече. Тези пет типа обекти се усещат чрез петте сетива. Тъй като всички обекти се възприемат от ума чрез тези пет сетива, светът не е нищо друго освен ума. Има ли свят отделно от Съзнанието?
Въпреки че светът и Съзнанието възникват и изчезват заедно, светът сияе или е възприеман само чрез Съзнанието. Източникът, от който тези две възникват и изчезват, и който нито възниква, нито изчезва, е Съвършената Реалност.
Ако утихне умът, който е източник на цялото познание и на всички действия, виждането на света ще бъде прекратено. Точно както познанието за реалното въже не се появява докато въображаемата представа за змията не изчезне, проникновението (опитът) за Реалността не може да бъде придобито, освен ако наложената отгоре представа за вселената не бъде изоставена.
Това, което наистина съществува, е само и единствено Себето. Светът, джива (индивидуалният аз) и Ишвара (Бог) са умствени творения, които наподобяват появата на сребро в „майка на перли“. Всички те се явяват едновременно и изчезват по същия начин. Самото Себе е светът, егото и Ишвара.
За джнани не е от значение дали светът се явява или не се явява. Независимо дали той се явява или не, вниманието на джнани винаги е насочено към Себето. Да вземем буквите и хартията, на която те са отпечатани. Ти си изцяло погълнат от буквите и не ти остава внимание за хартията. Но джнани мисли за хартията като за единствения реален субстрат, независимо дали буквите се явяват или не.
Ти правиш сладкиши от всевъзможни продукти и във всякакви форми, но всички те са сладки, защото във всички тях има захар, а сладостта е природата на захарта. По същия начин, всички преживявания, както и тяхното отсъствие, съдържат светлината, която е природа на Себето. Без Себето, те не могат да бъдат преживени, точно както без захар нито един от сладкишите не би бил сладък на вкус.
Иманентното Същество се нарича Ишвара. Иманентността върви заедно с мая. То (Ишвара), заедно с мая, е Познанието на Битието. От неуловимото самомнение възниква Хиранягарбха, от Хиранягарбха възниква грубото и конкретно Вират. Чит-Атма е само и единствено чисто Битие.
Що се отнася до наличието на страдание в света, мъдрецът твърди от собствен опит, че ако човек се оттегли в Себето, ще настъпи краят на страданието. Страдание се усеща само докато обектът е различен от личността. Но когато се осъзнае, че Себето е единно цяло, кой и какво могат да бъдат усетени?
Текстът от Упанишадите „Аз съм Брахман” означава само, че Брахман съществува като „Себе“.
= = =
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.