01 април 2016

Природата

Екхарт Толе - "Гласът на покоя"
по "Гласът на покоя" 
на Екхарт Толе

Ние сме зависими от природата не само за физическото си оцеляване. Нуждаем се от нея и за да ни показва пътя към дома, пътя за излизане от затвора на собствените ни умове. Изгубваме се в действия, мисли, спомени, очаквания - в лабиринт от сложности и в изпълнен с проблеми свят.

Забравили сме нещо, което скалите, растенията и животните все още знаят. Забравили сме как да бъдем - как да бъдем в покой, да бъдем себе си, да бъдем, където е животът: Тук и Сега.

* * *
Винаги когато насочите вниманието си към нещо в природата, нещо, което е възникнало без човешка намеса, напускате затвора на понятийното мислене и в някаква степен участвате в състоянието на обвързаност с Битието, в което съществува цялата природа.

Да насочите вниманието си към някой камък, дърво или животно не означава да мислите за него, а просто да го възприемате, да го задържите в съзнанието си.

Тогава нещо от неговата същност преминава във вас. Усещате колко е спокойно и същото спокойствие се заражда и във вас. Усещате колко дълбоко е вкоренено то в Битието - едно с всичко, което съществува. Осъзнавайки това, вие също намирате дълбоко в себе си кътче покой.

* * *
Когато се разхождате или почивате сред природата, уважавайте нейното царство, отдавайки му се изцяло. Бъдете в покой. Гледайте. Слушайте. Вижте как всяко животно и всяко растение са напълно и изцяло себе си. За разлика от хората, те не се раздвояват. Не живеят чрез мисловни образи на самите себе си, затова нямат нужда да бранят и утвърждават тези образи. Сърната е себе си. Нарцисът е себе си.

Всичко в природата не само е единно в себе си, но е и в единство с всемира. То не се отделя от тъканта на цялото, претендирайки за отделно съществуване: „аз" и „всичко останало".

Съзерцаването на природата може да ви освободи от това „аз", което ви създава толкова неприятности.

* * *
Насочете съзнанието си към различните едва доловими звуци в природата - шумоленето на листата във вятъра, падането на дъждовните капки, бръмченето на насекомо, първата птича песен при изгрев слънце. Отдайте се изцяло на слушането. Отвъд звуците има нещо много по-голямо, нещо свещено, което не може да бъде разбрано от мисълта.

* * *
Вие не сте създали тялото си, нито пък можете да контролирате функциите му. Там действа интелект много по-могъщ от човешкия ум. Това е същият интелект, който се грижи за цялата природа. Можете да се приближите до него само като осъзнаете собственото си вътрешно енергийно поле - като почувствате жизнеността, живителното присъствие в тялото.

* * *
Игривостта и радостта на кучето, безусловната му любов и готовност да приветства живота във всеки момент често е в контраст с вътрешното състояние на собственика му - потиснат, тревожен, натоварен с проблеми, унесен в мисли, отсъстващ от единственото място и време, които реално съществуват: Тук и Сега. Интересно, като живее с такъв човек, как кучето успява да остане толкова нормално, толкова весело?

* * *
Когато възприемате природата само чрез ума си, чрез мисълта, не можете да усетите жизнеността й, битието й. Виждате само формата и не съзнавате живота вътре във формата - свещената загадка. Мисълта свежда природата до стока, използвана за постигане на печалба или знание или някаква друга практическа цел. Вековната гора се превръща в дървен материал, птицата - в научен проект, планината - в нещо, което трябва да бъде покорявано или в което да се копаят мини.

Когато възприемате природата, оставете пространство без мисъл, недокоснато от ума. Ако подхождате така към природата, тя ще откликне и ще участва в развитието на човешкото и планетарното съзнание.

* * *
Обърнете внимание колко е отдадено на сегашния момент цветето, колко е отдадено на живота.

* * *
Растението, което имате у дома - заглеждали ли сте се някога истински в него? Позволявали ли сте на това познато, но въпреки това загадъчно късче битие, което наричаме растение, да ви разкрие тайните си? Забелязвали ли сте дълбокия покой в него? Как е заобиколено от покой? В момента, в който осъзнаете, че цветето излъчва мир и покой, това цвете става ваш учител.

* * *
Наблюдавайте някое животно, цвете, дърво и вижте колко е спокойно то в Битието. То е себе си. В него има огромно достойнство, невинност и святост. Но за да видите това, трябва да преодолеете навика на ума да нарича нещата с имена. Погледнете ли отдъд неговите етикети, усещате неизразимото измерение на природата, което не може да бъде разбрано от мисълта или възприето от сетивата. То е хармония, святост, която изпълва не само цялата природа, но и вас.

* * *
Въздухът, който дишате, е природа, както и самият процес на дишането.

Насочете вниманието си към дишането и ще осъзнаете, че не вие го правите. Това е дъхът на природата. Ако трябва да помните да дишате, скоро ще умрете, а ако се опитате да спрете да дишате, природата ще надвие.

Ще възстановите връзката си с природата по най-личен и силен начин, като осъзнаете дишането и се научите да задържате вниманието си върху него. Това е целебно и изпълващо със сили занимание. То измества съзнанието от понятийния свят на мисълта към вътрешното царство на неподвластното на стереотипи съзнание.

* * *
Имате нужда от природата като ваш учител, който да ви помогне да възстановите връзката си с Битието. Но не само вие се нуждаете от природата, тя също се нуждае от вас.

Вие не сте отделени от природата. Всички ние сме част от Единния Живот, който се изявява в безброй форми в цялата вселена - форми, които са изцяло свързани помежду си. Когато осъзнаете свещеността, красотата, невероятния покой и достойнство на някое цвете или дърво, вие давате нещо на това цвете или дърво. Чрез вашето осъзнаване природата също се опознава. Тя осъзнава своята красота и свещеност чрез вас!

* * *
Огромно пространство на тишина обгръща цялата природа. То обгръща и вас.

* * *
Само когато във вас настане мир, имате достъп до царството на покой, което обитават скалите, растенията и животните. Само когато шумният ви ум замълчи, можете да се свържете с природата на дълбоко равнище и да преодолеете усещането за отделеност, създадено от прекомерното мислене.

Мисленето е етап в еволюцията на живота. Природата съществува в невинен покой, който предхожда възникването на мисълта. Дървото, цветето, птицата, камъкът не съзнават своята красота и свещеност. Когато човек се смълчи, той превъзмогва мисълта. В покоя отвъд мисълта има друго измерение на познание и осъзнатост.

Природата може да ви отведе до покоя. Това е нейният дар към вас. Когато възприемате природата и се присъедините към нея в царството на покоя, това царство се прониква с вашето съзнание. Това е вашият дар към природата.

Чрез вас природата осъзнава себе си. Тя ви е чакала милиони години!


= = =


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе
 . 
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар