21 март 2016

Съзнанието

Екхарт Толе - "Единение с живота"
по "Единение с живота"
на 
Екхарт Толе 

Радостта от Битието е радост от съзнател-ността.

Съзнанието вече е съзнателно. То е непроявеното, вечното. Вселената обаче едва постепенно става съзнателна. Самата съзнателност е извънвремева и затова не се развива. Тя никога не се е раждала и никога не умира. Когато съзнанието се превръща в проявената вселена, то изглежда подвластно на времето и сякаш осъществява еволюционен процес. Никой човешки ум не е в състояние да разбере напълно причината за този процес. Но ние можем да го съзрем в себе си и да станем съзнателни участници в него.

Съзнанието е разумът, организиращият принцип зад възникването на формата. Съзнанието е подготвило форми от милиони години, за да може да се изрази чрез тях в проявеното.

Въпреки че непроявеният свят на чистото съзнание би могъл да се смята за друго измерение, той не е отделен от измерението на формата. Формата и безформието взаимно се проникват. Непроявеното се влива във външното измерение като съзнаване, като вътрешно пространство, като Присъствие. Как го прави? Чрез човека, който става съзнателен и по този начин осъществява съдбата си.

Съзнанието се въплъщава в проявеното измерение, така да се каже, то става форма. Когато го прави, то навлиза в подобно на сън състояние. Разумът остава, но съзнанието започва да съзнава себе си. То се изгубва във формата, започва да се отъждествява с формата. Това може да се опише като низхождане на божественото в материята.

На нашата планета човешкото его представлява последният етап на всеобщия сън, на отъждествяването на съзнанието с формата. Това е необходима стъпка в еволюцията на съзнанието.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но са първи път в историята на нашата планета тя може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Ти. Кой си ти? Съзнанието, което е започнало да съзнава себе си.

Човешкият мозък е високо диференцирана форма, чрез която съзнанието влиза във външното измерение. Той съдържа приблизително сто милиарда нервни клетки (наречени неврони) – приблизително колкото са звездите в нашата галактика, които биха могли да се възприемат като макрокосмически мозък. Не мозъкът създава съзнанието, а съзнанието създава мозъка, най-сложната физическа форма на земята, за да изрази себе си. Когато мозъкът се увреди, това не означава, че изгубвате съзнанието. Означава, че вече не можете да използвате тази форма, за да навлезете в това измерение. Не можете да изгубите съзнанието, защото - по същество - вие сте съзнанието. Можете да изгубите само нещо, което имате, но не можете да изгубите онова, което сте.

Въпреки че не можете да опознаете съзнанието, можете да го осъзнаете като себе си. Можете да го усетите пряко във всяка ситуация, независимо къде сте. Можете да го усетите тук и сега като вашето истинско Присъствие, като вътрешното пространство, в което думите от тази страница се възприемат и се превръщат в мисли. То е първичното „Аз съм“. Думите, които четете и мислите, са предният план, а „Аз съм“ е основата, първичният заден план на всяко преживяване, мисъл, чувство.

Духовната осъзнатост означава да разбера ясно, че онова, което възприемам, преживявам, мисля или чувствам, в крайна сметка не съм аз, и не мога да открия себе си във всички тези неща, които постоянно преминават.

Буда е вероятно първият човек, който ясно го е разбрал и поради тази причина аната (не аз) става една от централните точки в учението ми. И когато Иисус ни казва да се отречем от себе си, той всъщност има предвид: Отхвърли (и по този начин премахни) илюзията за „аза“. Ако „азът“ – егото – беше истинската ви същност, щеше да бъде абсурдно да го отхвърлите.

Онова, което остава, е светлината на съзнанието, в която възприятията, преживяванията, мислите и чувствата идват и си отиват. Това е Битието, което е по-дълбокият истински Аз. Когато осъзная себе си като него, каквото и да се случи в живота ми, вече ще има само относително, а не абсолютно значение. Почитам го, но то губи абсолютната си сериозност, тежестта си.

В крайна сметка значение има единствено следното: Мога ли да усетя първичното си Битие, онова „Аз съм“, което съм в този момент? Мога ли да усетя същинската си идентичност като самото съзнание? Или изгубвам себе си в случващото се, изгубвам себе си в ума, в света?

Когато формите, с които сте се отъждествили, които са ви носили усещането за Аза, рухнат или ви бъдат отнети, това би могло да доведе до рухване на егото, тъй като егото е отъждествяване с формата. Когато вече няма с какво да се отъждествявате, кои сте вие? Когато заобикалящите ви форми умират или смъртта приближи, усещането ви за Битие, за „Аз съм“, се освобождава от примката на формата: духът се освобождава от затвора на материята. Вие осъзнавате първичната си идентичност като безформена, като всепроникващо Присъствие, като Битие, предшестващо всички форми, всички идентификации. Осъзнавате истинската си идентичност като самото съзнание, а не като онова, с което съзнанието се е отъждествило. Това е покоят на Бога.

Искам да позная Божия ум – казва Айнщайн. – Останалото са подробности.“ Какво е Божият ум? Съзнателност. Какво означава да познаеш Божия ум? Да съзнаваш. Какво са подробностите? Външната ви цел и всичко, което се случва навън.

Казано е: „Покоят е езикът, на който Бог говори, всичко останало е лош превод“. Ако осъзнаваме покоя винаги, когато го срещнем в живота, това ще ни свърже с непритежаващото форма и извънвремево измерение вътре в самите нас, с онова, което е отвъд мисълта, отвъд егото. Може това да е покоят, изпълващ природния свят, или покоят в стаята ви в малките часове на нощта, или тихите паузи между звуците. Покоят няма форма - затова не можем да го осъзнаем чрез мислене. Мисълта е форма. Да осъзнаете покоя означава, че сте в покой. Да сте в покой означава да съзнавате без мисъл. Никога не сте по-истински и по-дълбоко себе си, отколкото когато сте в покой. Когато си в покой, ставаш онзи, който си бил, преди временно да приемеш физическата и ментална форма, наречена личност. Ти си онзи, който ще станеш, когато формите се разпаднат. 

Когато си в покой, ти си отвъд временното съществувание: Съзнание – необусловено, без форма, вечно.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар