01 февруари 2016

Вътрешното тяло

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Казахте, че отъждествяването с физическата ни форма е част от илюзията, тогава как може тялото, физическата форма да ни доведе до осъзнаване на Битието?

Тялото, което виждате и можете да докоснете, не може да ви отведе до Битието. Но това видимо и осезаемо тяло е само една външна черупка, или по-точно ограничено и изкривено възприятие на една по-дълбока действителност. В естественото ви състояние на свързаност с Битието тази по-дълбока действителност се усеща във всеки момент като невидимо вътрешно тяло, живо присъствие във вас. И така, да "обитавате тялото" означава да го усещате отвътре, да усещате живота в него и по този начин да проумеете, че сте нещо повече от външната форма.

Но това е само началото на пътуването навътре, което ще ви отведе още по-дълбоко в царството на голямо спокойствие и мир, но и на огромна сила и наситен живот. Отначало може да го зърнете само за кратко, но така ще започнете да осъзнавате, че не сте просто безсмислена отломка в една чужда вселена, увиснала за кратко между раждането и смъртта, с право на няколко мимолетни удоволствия, след които следва болка и в крайна сметка унищожение. Под външната форма вие сте свързани с нещо толкова огромно, толкова неизмеримо и свещено, че умът не го побира и не подлежи на описание - за него говоря сега. Не за да ви дам нещо, в което да вярвате, а за да ви покажа как вие сами можете да го познаете.

Докато умът ангажира цялото ви внимание, вие сте откъснати от Битието. Когато е така - а за повечето хора това е постоянно състояние, вие не се намирате в тялото си. Умът попива цялото ви съзнание и го преобразува в мисли. Не можете да спрете да мислите. Натрапчивото мислене се е превърнало в колективно заболяване. Цялото ви себеусещане за това кои сте се извлича от дейността на ума. Тъй като вече не се корени в Битието, самоличността ви става уязвима и вечно недоимъчна мисловна конструкция, която създава страх като основна постоянна емоция. Тогава единственото, което наистина има значение, отсъства от живота ви: съзнанието за дълбоката ви същност, вашата невидима и неразрушима реалност.

За да осъзнаете Битието, трябва да си върнете съзнанието, обсебено от ума. Това е една от най-важните задачи в духовното ви пътуване. Тя ще освободи огромно количество съзнание, което преди е било в капана на безполезно и натрапчиво мислене. Много ефикасен начин за постигането му е просто да изместите фокуса на вниманието си от мисленето към тялото, където Битието може да бъде почувствано пряко като невидимо енергийно поле, даващо живот на онова, което възприемате като свое физическо тяло.

Връзката с вътрешното тяло

Моля ви, опитайте сега. Може би ще е по-добре да затворите очи за това упражнение. По-нататък, когато "да бъдете в тялото" ще стане нещо естествено и лесно, това вече няма да бъде нужно. Насочете вниманието си навътре в тялото. Почувствайте го отвътре. Живо ли е то? Има ли живот в дланите, ръцете, краката, стъпалата, корема, гърдите? Усещате ли едва доловимото енергийно поле, с което е пропито цялото тяло и което изпълва с живот всеки орган и всяка клетка? Усещате ли го едновременно във всички части на тялото като единно енергийно поле? Останете съсредоточени в продължение на няколко секунди върху усещането на вътрешното тяло. Не започвайте да мислите за него. Чувствайте го. Колкото повече внимание му отдавате, толкова по-ясно и по-силно ще стане усещането. Ще почувствате как всяка клетка става по-жива, а ако имате силна способност за визуализация, може да видите как тялото ви започва да излъчва светлина. Макар че този образ може временно да ви бъде от полза, обърнете повече внимание на усещането, отколкото на каквито и да е възникващи образи. Колкото и красив или силен да е един образ, той вече е дефиниран във форма и не позволява по-дълбоко проникване.

Усещането за вътрешното тяло е безформено, безпределно и неизмеримо. Винаги можете да проникнете още по-дълбоко в него. Ако на този етап не можете да почувствате много, обърнете внимание на това, което успявате да почувствате. Може би лек гъдел в дланите и стъпалата. За момента това е достатъчно. Просто се съсредоточете върху усещането. Тялото ви оживява. По-късно ще се упражняваме още. Сега отворете очи, но задръжте част от вниманието си върху вътрешното енергийно поле, докато се оглеждате наоколо. Вътрешното тяло се намира на прага между материалната и същностната ви самоличност - вашата истинска природа. Никога не губете връзка с него.

Трансформация чрез тялото

Защо повечето религии заклеймяват или отричат тялото? Като че ли отдадените на духовни търсения винаги са гледали на тялото катo на спънка или дори на нещо греховно.

Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития?

На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции - удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение, и - разбира се - раждането и смъртта - са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло - и са намерили това за много смущаващо. "Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни." Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно не-съзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си представят, че имат тяло, а не че са тяло.

С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че "човек не е своето тяло". Векове наред безброй хора и на изток, и на запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики.

Факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили.

От древните учения за тялото са оцелели само някои фрагменти, например думите на Иисус: "цялото ти тяло ще бъде осветлено". Понякога те се запазват като митове, например, че Иисус никога не е напускал тялото си, а е останал едно с него и с него е отишъл в "рая". Никой до ден днешен не е разбирал тези фрагменти и скритото значение на някои митове, затова вярата, че "човек не е своето тяло" е всеобщо господстваща и води до отричането на тялото и опити да се избяга от него. Така безброй търсещи не са могли да постигнат духовно осъзнаване за себе си - останали са си с търсенето.

Възможно ли е да се npeоткрият изгубените учения за значението на тялото или да се възстановят от съществуващите фрагменти?

Това не е нужно. Всички духовни учения водят началото си от един Извор. В този смисъл има и винаги е имало само един учител, който се проявява в много различни форми. Аз съм този учител, и вие сте този учител - когато успеете да се доберете до Извора вътре в себе си. А пътят към него минава през вътрешното тяло. Макар че всички духовни учения водят началото си от един и същи Извор, след като те бъдат изказани словесно и записани, се превръщат просто в струпване на думи - а думата не е нищо повече от знак, който сочи пътя обратно към Извора.


Вижте също: Книгите на Екхарт ТолеСтатии за Екхарт Толе100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар