19 януари 2016

Вие не сте вашият ум

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Каква е най-голямата пpeчкa пред Просветлението?

Себеотъждествяването с вашия ум, което прави мисленето натрапчиво. Неспособността да спрем да мислим е ужасно нещастие, но ние не го съзнаваме, защото от него страдат почти всички, така че минава за нормално. Този непрестанен мисловен шум ви пречи да откриете царството на вътрешна тишина, неделима част от Битието. Освен това ви създава фалшива умотворна самоличност, която хвърля сянка на страх и страдание.

Философът Декарт смята, че е открил най-фундаменталната истина, казвайки прочутото: "Мисля, следователно съществувам". Всъщност той формулира най-фундаменталната грешка - отъждествяването на мисленето с Битието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мислещият - а това означава почти всеки човек - живее в състояние на видима отделност, в смахнат, сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразява нарастващата фрагментация на ума. Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш "в единство" и - следователно - в състояние на покой. Да бъдеш едно с живота в неговата материализирана страна - света - както и със своето най-дълбоко "аз" и нематериализирания живот - едно с Битието. Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен конфликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво невероятно освобождение е това!

Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определения, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази преграда от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзията, че има вас и напълно отделното от вас "всичко друго". Но при това забравяте важния факт, че под нивото на физически видимото, на отделните форми, вие сте едно с всичко, което е. Като казвам "забравяте", имам предвид, че вече не можете да почувствате това единство като очевидна реалност. Една вяра може да ви носи утеха. Но само ако я изживеете, тя може да ви донесе освобождение.

Мисленето се е превърнало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието между нещата.

Например, няма нищо лошо в това, клетките да се делят и множат в тялото, но когато процесът продължи, пренебрегвайки нуждите на целия организъм, се получава болест. Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Станали сте подвластни на инструмента.

Не съм съгласен. Вярно, като повечето хора, и аз мисля много безцелно, но все пак мога да направя избора да използвам ума си, за да постигали неща, и постоянно го правя.

Това, че можете да решите кръстословица, или да направите атомна бомба, не означава, че използвате ума си. Както кучето обича да дъвче кокал, така и умът обича да гризе проблеми. Затова попълва кръстословици и прави атомни бомби. Вие нямате никакъв интерес нито от едното, нито от другото. Нека ви попитам: можете ли да се освободите от ума си винаги, когато пожелаете? Знаете ли къде е копчето, с което се изключва?

Тоест съвсем да престана да мисля? Не, не мога, освен може би за миг-два.

В такъв случай вашият ум ви използва. Вие се отъждествявате с него несъзнателно, затова дори не знаете, че сте негов роб. Това е почти същото като да сте обсебени, но без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. 

Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило - не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате. В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. 

Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир - се раждат отвъд ума. 

Започвате да се пробуждате.

Вижте също: Книгите на Екхарт ТолеСтатии за Екхарт Толе100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар